Натрупаните негативни емоции водят до дисбаланс между дух и тяло, отключвайки болести и разрушавайки хармонията в човека.
Дълготрайното разочарование води до ракови заболявания, туберкулоза и до болести на половите органи. Правенето на избор е свързано не с чувството за вина, а с поемането на отговорност. Поемането на отговорност, създава нови поведенчески модели, променя начина на мислене и отношението към живота и света. Всеки човек на даден етап от живота си прави такъв избор, на който е способен и за които е готов в определения момент. Човек винаги избира как, с кого и по какъв начин да извърви своя ПЪТ.
Той може да върви по своя път, като се самобичува, самоосъжда, презира и осъжда себе си и другите. Може да върви изпълнен със злоба, омраза, да сее интриги, да създава сплетни, клюки и всичко това, което носи в себе си, ще стига до другите и ще се връща отново и отново при него. Разрушителните мисли и чувства привличат подобни на себе си. Положителните и съзидателните мисли и чувства също.
Много хора постоянно са недоволни от себе си, от другите, от обстоятелствата, от времето и въобще от всичко. Те ежедневно се самонаказват и вгорчават своя живот и този на околните. Често това е породено от комплекси за малоценност, ниска самооценка, вина или страх. Постоянният страх води до язва, хипертония, натрупва стрес и привлича недоверие в хората и заобикалящия ни свят. В основата на страховете е липсата на доверие към себе си, към другите и към света изобщо. Доверието е производно на вярата. Ако човек иска да прогони страха, трябва да се вгледа в себе си и да намери причината, която го поражда. Тя винаги е скрита вътре в човека и в преживяното от него, в убежденията, във вярванията му и във формирания му мироглед.
Една от причините за страховете е вкопчването – силната привързаност към нещо. Човек може да се „вкопчи” във всичко – в материалните неща, в друг човек, във връзка, в идеал, в идея. Ако съумее да превърне в средство за живот материалните неща, а не в цел, той може да се освободи от вкопчването и фиксирането към определената в неговото съзнание и личност ценност, която обаче би могла да е пагубна за него и за живота му.
Всичко ценно трябва да бъде средство в живота, а не цел.
Подтискането на обидите, гнева, омразата, раздразнението, дълготрайно натрупаните негативни мисли водят до загуба на радост от живота. Водят до униние, което отключва тревожни прояви и депресия. Користолюбието се проявява в желанието за облагодетелствуване за сметка на другите. То винаги е съчетано с лицемерие и завист. Завистливият човек е изнервен, неспокоен и винаги недоволен. Користолюбието, завистта, измамата, лицемерието и ласкателството са производни на горделивостта. Те натрупват както вътрешна, така и насочена към външния свят разрушителна агресия.
Подсъзнанието съдържа в себе си и информация за всяко събитие, което се случва във Вселената. Болестта е сигнал за нарушаване на хармонията и равновесието с Вселената. Всяка болест е предупреждение за належаща промяна и необходимост от ангажиране да поемане на лична отговорност за живота си. Когато човек иска да се откаже от някой вреден навик, най-лесно това става, ако си създаде друг, но полезен навик.
Болестта е такова състояние на тялото, което дава сигнал, че има нарушение на цялостта, или дисбаланс и липса на хармония между психично (духовно) и физиологично (физическо) ниво. Симптомите й са физически израз на психични, дълго време неразрешавани конфликти. Човек се разболява, когато наруши единството и хармонията в себе си, когато допусне да се разкъса цялостта му между психично, физично и ментално ниво.
Не пропускайте – абонирайте се за нашия канал в YouTube
Още вижте в категория БЛОГ
